* * *

Впрегнал жена си да оре

Стоян Марийка думаше:
- Марийке, либе Марийке
таз сутрин рано ще стана
на нива ще ида
черни угари да ора
бяла пшеница да сея
а пък ти, любе Марийке,
обяда ще ми донесеш.
Рано Марийка станала
сладък обяд сготвила
и при Стоян отишла
и на Стояна продума:
- Помози Бог, бе Стояне!
Стоян си нищо не казал,
че си волове изпрегна
и си Марийка упрегна
Марийка угар ореше,
бяла й кърма течеше
черни угари заливаше.
Марийка Стоян думаше:
- Не ти ли, Стояне, домиля,
домиля ощ' дожаля
за мене, още за Иванча.
Че си Марийка изпрегнал.
Марийка, булка хубава,
тя си у село отива,
че си детенце изкъпва
и си детенце повива,
повива и го приспива.
Че е въжето вземала,
че го е у мазата вързала
там се й Марийка обесила.
Вечерта Стоян кат иде,
че е на порти похлопал
похлопал и я повикал.
Не е излязла Марийка,
но е излязла майка му.
Стоян мама си попита:
- Къде й, мамо, Марийка?
А тя на Стояна думаше:
- Марийка отиде да яде
да яде, още да пие
със луди-млади кръчмари.
Стоян волове поведе
и ги в маза заведе.
Като я Стоян съгледал
Марийка на въже висеше
там се й Марийка обесила.
Че си ножчето извадил
и в сърцето прободи:
- Проклета да си, майно ле,
дето ни двама погуби;
девет години сляпа да ходиш
по двори и калдаръми!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.