Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ти като на къра отиваш
черни угари да ореш,
бяла пшеница да сееш,
твоята булка хубава,
хубаво се тя пременя,
накичва китка на глава
и на дюкянче отива,
при това младо кръчмарче,
да ядат, още да пият,
и веселба да се веселят.
Стоян си нищо не каза,
сутринта, като се е съмнало,
той на Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
хубави гостби да сготвиш
и обеда да ми донесеш.
Стоян си волове запряга
и на нивата отива.
Еленка булка хубава,
станала е рано сутринта,
хубави гостби сготвила
и при Стояна отишла.
"Помага Бог!" - му казала.
Стоян си нищо не казал,
само си вола изпрегнал,
че си Еленка запрегнал.
Карал я Стоян, мъчил я,
от пладне до икиндия,
като я Стоян караше,
бяла й кърма течеше,
черни угари росеше.
Еленка булка хубава
тя на Стояна продума:
- Не домиля ли ти, Стояне,
за твоята първа рожбица,
дето е на тебе кръстена.
Стоян му рожба домиля,
че си невеста изпрегна.
- Право си в къщи да идеш,
детето да си накърмиш.
Еленка булка хубава,
тя си във къщи отиде,
при дете тя не отиде,
най ми в обора тя влязла,
там се горката обесила.
Вечерта като се мръкнало
Стоян се от къра завръща,
негова стара майчица,
пак на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
твоята булка хубава,
като се от къра завърна,
хубаво се тя премени,
китка на глава закичи
и пак на дюкянче отиде,
при това младо кръчмарче,
да ядат, още да пият,
и веселбата да се веселят.
Стоян си нищо не каза,
той си волове изпряга
и ги в обора той вкарва,
какво да види горкия -
негова млада невяста,
там на въже висеше.
Стоян си сълзи пророни,
остро си ножче извади,
че се в гърдите прободе.
Кървав му език говори:
- Проклета да си, майно ле,
дето ни живота погуби,
на мене и на Еленка.
Да ходиш, майко, да скиташ,
немила, майко, недрага.

 


Петко Славейково, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.