* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ти като на къра отиваш
черни угари да ореш,
бяла пшеница да сееш,
твоята булка хубава,
хубаво се тя пременя,
накичва китка на глава
и на дюкянче отива,
при това младо кръчмарче,
да ядат, още да пият,
и веселба да се веселят.
Стоян си нищо не каза,
сутринта, като се е съмнало,
той на Еленка думаше:
- Еленке, булка хубава,
хубави гостби да сготвиш
и обеда да ми донесеш.
Стоян си волове запряга
и на нивата отива.
Еленка булка хубава,
станала е рано сутринта,
хубави гостби сготвила
и при Стояна отишла.
"Помага Бог!" - му казала.
Стоян си нищо не казал,
само си вола изпрегнал,
че си Еленка запрегнал.
Карал я Стоян, мъчил я,
от пладне до икиндия,
като я Стоян караше,
бяла й кърма течеше,
черни угари росеше.
Еленка булка хубава
тя на Стояна продума:
- Не домиля ли ти, Стояне,
за твоята първа рожбица,
дето е на тебе кръстена.
Стоян му рожба домиля,
че си невеста изпрегна.
- Право си в къщи да идеш,
детето да си накърмиш.
Еленка булка хубава,
тя си във къщи отиде,
при дете тя не отиде,
най ми в обора тя влязла,
там се горката обесила.
Вечерта като се мръкнало
Стоян се от къра завръща,
негова стара майчица,
пак на Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
твоята булка хубава,
като се от къра завърна,
хубаво се тя премени,
китка на глава закичи
и пак на дюкянче отиде,
при това младо кръчмарче,
да ядат, още да пият,
и веселбата да се веселят.
Стоян си нищо не каза,
той си волове изпряга
и ги в обора той вкарва,
какво да види горкия -
негова млада невяста,
там на въже висеше.
Стоян си сълзи пророни,
остро си ножче извади,
че се в гърдите прободе.
Кървав му език говори:
- Проклета да си, майно ле,
дето ни живота погуби,
на мене и на Еленка.
Да ходиш, майко, да скиташ,
немила, майко, недрага.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.