* * *

Впрегнал жена си да оре

- Видо ле, арна неве=,
Видо ле, арна невесто,
да станеш утре по-рано,
замеси бела погача,
разточи тънка баница,
обаняй мъжко детенце,
да дойдеш, Видо, да дойдеш
на това пусто оране.
Ка' дочу Вида, ка' разбра,
па стана утре по-рано,
замеси бела погача,
разточи тънка баница,
избаня мъжко детенце,
па стана Вида, па ойде
на това пусто оране.
Отдалеч иде и вика:
- Добро ти утро, Стояне!
Стоян й нищо не рече.
Повтори Вида, па рече:
- Добро ти утро, Стояне!
Стоян й нищо не рече,
отрпегна дзевгар волове,
па впрегна Вида невеста.
Орала Вида, орала
на тия летни денове,
на тия жежки пекове.
Вида на Стоян говори:
- Не ти ли й жално, Стояне,
за тува мъжко детенце?
Отпрегна Вида невеста,
та впрегна дзевгар волове...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.