* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, сине Стояне,
осъди си булката,
че ми пътя минава
от огъня до бакърника.
Два ката дава житото
един кат взема виното.
Стоян си нищо не рече,
най си на булката каза:
- Петранке, първа пръвнино,
Петранке, първо венчило,
да раниш рано сабахлем,
да уловиш паун пиленце,
да сготвиш манджа хубава
и обяд да ми донесеш.
Петранка булка хубава,
ранила рано сабахлем,
уловила паун пиленце
наготви манджа хубава
и си при Стоян отиде.
Отдалек се й засмяла,
отблизо селям му дала:
- Бре колагеле, Стояне!
Стоян си селяма не взе,
най разпрегна вола от рало,
че си запрегна Петранка,
че я кара от обед до икиндия.
Дето Петранка минеше
угарите бели правеше
и си Стояне думаше:
- Стояне, първа пръвнино,
Стояне, първо венчило,
аз ако не ти се свидя
не ти ли се свиди детето,
детето малък Иванчо.
Отзарана съм го окъпала,
окъпала, ненакърмила.
Тогава я Стоян разпрегна.
Разплела й коса до земя,
викнала й глас до небе
и си във тях отиде.
Привлязла в горна граинка,
разпаса сива ивица,
че се Петранка обеси.
Стоян се й от нива върнал
и на майка си думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
къде й булка Петранка
да дойде порти отвори,
порти отвори, волове разпрегне?
Стоянова майка думаше:
- Нали ти булката дойде,
обед да ти донесе.
Стоян в градинка привлезе,
Петранка прикачена, обесена.
Че се жално нажали,
че извади ножче анджарче
и се в сърцето удари
и си на Петранка думаше:
- Леж, Петранке да лежим,
на мама хатър да сторим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.