* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
сутрин си рано излизаш,
вечер се късно завръщаш, (2)
нищо си, мама, не знаеш.
Твоята булка Марийка
зарана рано ранява -
хубави гостби наготвя
и на дюкяна отива
да яде, холам, да пие
със луди-млади кръчмари!
Стоян си нищо не рече.
Зарана рано ранява
и на Марийка поръчва:
- Марийке, булка хубава,
я рани рано зарана -
хубави гостби наготви
и на нивата да дойдеш
топла обяда донеси!
Както и Стоян заръча,
тъй го Марийка сторила,
че на нивата отишла
и на Стояна думала:
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не рече -
изпрегна бели биволи,
та впрегна булка Марийка!
Орал е малко, не много -
дордет се нива презполви.
Марийка, булка хубава,
нали бе с малко детенце,
бяла й кърма течеше,
черни угари залива.
Марийка на Стоян дума:
- Стояне, любе Стояне,
не ти ли барем домиля
нашето мъжко детенце?
Стоян си нищо не рече,
изпрегна булка Марийка
и на Марийка поръчва:
- Право у дома да идеш,
детето да си накърмиш!
Вечерта, кат се мръкнало,
Стоян се в къща завърна,
на порти хлопа и вика:
- Я излез, булка Марийке,
портите да ми отвориш,
биволи да ми поемеш!
Не е излязла Марийка,
най е излязла мама му
и на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
нали ти казах, Стояне,
ти кат на нива отиде,
твоята булка Марийка
пак на дюкяна отиде -
да яде, холам да пие
със луди-млади кръчмари!
Стоян си нищо не рече,
напрегна брези биволи
в зимника да ги закара.
Там си Марийка завари, (2)
там се Марийка обеси!
Извади ножче черенче,
та се в сърцето прободе
и на Марийка думаше:
- Лежи, Марийке, да лежим
мама ни да се наживей,
мама ни да се нарадва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.