* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Петрана колади:
- Стояне, сине Стояне,
знаеш ли, сине Стояне,
къде ходи булката ти,
къде ходи булката ти, какво прави.
Тя ходи долу у майкини си,
и ти житото пренася,
при тез бели бакали.
Наполовин вино пие,
с твойте верни другари.
Стоян си нищо не рече,
най си Петранка продума:
- Петранке, любе хубаво,
таз вечер аз ще си легна.
На заранта рано да станеш,
черни биволи да прехраниш,
семето да насееш,
в чували събереш,
на колата качиш,
тогава да ме събудиш!
Петранка мома хубава,
цяла нощ лежа, не мигна.
Зора се сипва, разсипва,
Петранка рано станала,
биволи си прехранила,
семето синасипала,
и го в чували събрала,
и го е на кола качила,
и си е биволи впрегнала,
чак тогаз Стоян събудила.
Че стана Стоян Стояне,
на кола се покачи,
и на Петранка заръча:
- Петранка, булка хубава,
топла ми гостба да сготвиш,
да сготвиш, в къра донесеш.
Петранка булка хубава
топла е гостба сготвила,
и си е детето накърмила
и тръгнала при Стоян да отива.
Като е при Стоян отишла,
отдалеч му се е засмяла,
отблизо селям сторила.
- Добро ти утро, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
малък си бивол разпрегна,
Петранка си в рало впрегна.
Че карал Стоян, че орал,
дорде е пладне станало.
Петранка дума Стоян:
- Пусни ме, пусни, Стояне,
бяло ми мляко потече,
черни угари завлече.
Карал е Стоян, орал е,
дорде икиндия станало.
Тръгнали да си отиват,
Петранка встрани поспряла,
чудом се е Петранка чудила,
отде да мине помине.
- Ако мине през село,
нали ще рекат хората:
- Петранка хаджи поп Димитрова,
днеска я е Стоян впрягал,
малък бивол разпрягал.
Ако край село тя мине,
някъде ще се удави.
Че тя през село минала,
право в тях си отишла.
Като си е вкъщи влезнала,
Иванчо си сладко накърмила,
мъчна му е песен запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
досега беше със майка,
отсега нататък,
само с баща оставаш.
Излязла си подир навънка,
в тяхната равна градинка,
прехвърлила тънка ивица,
и се на нея обесва.
Стоян, като се е от къра завърнал,
майка си е запитал:
- Ходи ли, мамо, Петранка?
Мама Стоян думаше:
- Стояне, сине Стояне,
цял ден е Петранка ходила,
в нас не се е завърнала.
Стоян си нищо не рече,
най си в градинка отиде,
при Петранка булка хубава,
и при нея той се застрелва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.