* * *

Впрегнал жена си да оре

Йордановата майчица,
тя на Йордана думаше:
- Йордане, синко Йордане,
ти на нивата отиваш,
булката у село оставаш,
тя по кръчмите замръква
и по кръчмите осъмва.
Йордан на нива отива
и на Маламка заръчва:
- На пладнина хляб да донесеш.
Като на нива отиде,
той на пладнина не седна,
че си волове отпрегна
и си Маламка упрегна.
Кара я малко, не много,
от обед до икиндия.
От мляко река текнала,
Маламка Йордан думаше:
- Ако не ти се свидя аз,
не ти ли се свидни рожбата,
рожбата, малък Иванчо?!
Като я от бразна отпусна,
тя си у къщи отиде
и си детето окъпа,
окъпа и го приспа
и му песен запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо!
Че си разключи горни сандъци,
че се хубаво пременила,
че отиде у горна градина,
че си ивицата разпаса,
че са Маламка обеси.
Йордан от нивата кат си дойде
и на майка си думаше:
- Къде й, мамо, Маламка?
Пък тя му отвърна:
- Маламка сигур на кръчмата,
в кръчмата яде и пие.
Като у градинката влязъл,
вижда Маламка обесена,
че си ножчето извади,
и се у сърце удари,
и на Маламка думаше:
- Лежи, Маламке, да лежим,
нека се мама находи,
находи и се наноси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.