* * *

Впрегнал жена си да оре

Всички орачи обед правили,
обед правили и пладнували,
Дойчин ми само обед не правил,
обед не правил, нито пладнувал.
Забравила го Дона невеста,
усетила се късно по пладне,
късно по пладне, на чам корито.
Дорде опрала корито дрехи,
дорде опрала, дорде простряла,
дорде наготви топла обеда,
топла обеда, топла пладнина,
дорде отсее бяла пшеница,
дорде омеси бялата пита,
дорде окъпе мъжко детенце -
чак ми тогава Дона тръгнала.
Като по пътя Дона вървеше,
ситно ми цвете китки береше.
Де ми я, пусто, Дойчин съгледа,
та си отиде в глогова гора,
че ми насече глогови жегли,
че си изпрегна и двата вола,
та па си впрегна Дона невеста
и разора ми бразда дълбока.
Донина майка покрай вървеше
и си Дойчина люто кълнеше:
- Дето ми ора със двата вола,
там да се роди бяла пшеница;
дето го ора с Дона невеста,
там да се роди черно чернило.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.