* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я да си булче съветваш
често ми пътя минава
на ръце не ми полива,
ами в кръчмите отива,
тамо да яде и пие
с луди-млади кръчмари.
Стаян си нищо не рече,
че си при Марийка отиде
и на Марийка думаше:
- Либе, Марийке, Марийке,
ази на нива отивам
тебе те дома оставам
обеда да ми приготвиш
и на нива да донесеш.
Марийка си обеда приготви
мъжко си дете окъпа,
окъпа, но не накърми,
че при Стояна отиде
и на Стояна продума:
- Помага Бог, Стояне.
Стоян си нищо не рече,
че си биволи изпрегна,
впрегна булка Марийка.
Ора с Марийка що ора,
от сутрин тъкмо да вечер.
Бело и млеко течеше
черни угари заливаше.
Па си Марийка продума:
- Стояне, либе Стояне,
като те не е жалко за мене,
съжали мъжка детенце,
дето го дома оставих,
оставих и не накърмих.
Стоян му жално нажале,
че си Марийка изпрегна.
Марийка си дома отиде.
Кога си в стаята влезе
имало що да види -
мъжко и дете умрело.
Марийка жално нажале,
че си в мазето отиде.
Стоян от нива завърна
па си на порти почука:
- Я излез, либе Марийке,
портите да ми отвориш.
Не излезе Марийка,
но излезе майка му
и на Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
ти като на нива отиде
твоята булка Марийка
тлъсти си гостби наготви,
че си в кръчмата отиде,
тамо да яде и пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече,
че си в стаята влезе.
Имало що да види -
мъжко му дете умрело!
Че си в мазето отиде,
там се Марийка обесила.
Стоян жалба нажале
извади остро ножленце
и се в сърце прободе
последна дума издума:
- Я вземи, майко, ключове
па отключи хладни хамбари,
хамбари пълни със жито
да вариш, майко, пшеница,
да споменаваш троица -
Марийка с мъжко дете
и твоя сина Стояна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.