* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
Марийкината свекърва,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти кат на нива отидеш
черни угари да ореш,
бяла пшеница да сееш,
твоята булка Марийка
наготвя гостби хубави,
опича топли хлябове
и на кръчма си отива
да яде, синко, да пие
с нейни верни акрани,
твоите върли душмани.
Стоян си нищо не каза
сал на Марийка продума:
- Марийке, булка хубава,
Марийке, първо венчило,
да станеш рано в понеделник,
наготви гостби хубави,
опечи топли хлябове,
право на нива да дойдеш,
обяд да ми донесеш.
Марийка булка хубава
станала рано в понеделник,
наготви гостби хубави,
опече топли хлябове
и си на нива отиде.
Стоян си вола разпряга
и си Марийка запряга.
Орала малко, не много -
от обяд до икиндия.
Бяла й кърма течеше,
черни угари облива.
Тогаз си Марийка продума:
- Стояне, либе Стояне,
ако ти аз не домилях
не ти ли детето домиля,
детето, мъжка рожбица.
Тогаз я Стоян разпрегна
и на Марийка продума:
- Марийке, булка хубава,
първо вкъщи да идеш
детето да си накърмиш.
Марийка се вкъщи завърна
не си детето накърми,
влязла в мази дълбоки
там се Марийка обеси.
Стоян се от нива завърна
на порти повика, почука:
- Излез ми, Марийке, отвори
биволи да ми поемеш,
поемеш да ги разпрегнеш.
Не е излязла Марийка
най е излязла майка му
тя на Стояна думаше:
- Няма Марийка да дойде
тя щом се завърна
право на дюкян отиде
да яде синко да пие...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.