* * *

Впрегнал жена си да оре

Юбава Негро невесто! (2)
Зла била Негра невеста,
баш по-зла нойна свекърва,
се я на Стоян клевети:
- Ти ори, синко, ти копай,
та прави черни угаре,
посей ги бела ченица,
Негра невеста продава
на дукян на дукянджиа,
та пие вино червено.
Стоян й нищо не рече,
па си на Негра говоре:
- Утрина рано да станеш,
обаняй мажко детенце,
хубав си ручок направи,
та го нива донеси.
Негра си Стоян послуша -
утрина рано станала,
мажко си дете обаня,
хубав си ручок направи,
омеси бела погача,
та я на нива занесе
и на Стояна говоре:
- Либе Стояне, Стояне,
я ела да пладнуваме.
Ка си я виде млад Стоян,
изпрегна бивол караман,
впрегна си Негра невеста,
та ора Стоян, та ора...
Дружина пладне пладнуват,
Стоян на пладне не пуща.
Негра на Стоян говоре:
- Либе Стояне, Стояне,
ако ти не е за мен жал,
баре за мажко детенце,
че го във люлькя оставих,
бело ми млеко изтече,
черни угаре побеле.
Кога си дома отиде,
мажко й дете умрело.
Влезна си в ладни земници,
разпаса пояс копринен
и си се млада обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.