* * *

Впрегнал жена си да оре

Славейче пее в горна градинка
то не е било пъстро славейче,
ми най е било млада невяста,
млада невеста хубава Радка.
В градинка стои, дрехи опрала,
дрехи опрала и ги простряла.
Викнала Радка заплакала:
- Да се провалиш, майко,
да се проседнеш, майко.
Дето ме даде на този вдовец
с четири деца все момичета.
В къщи отива хляб да си вземе,
на мене заръча аз да му занеса.
Сутрина рано, мамо, ще стана,
детето да окъпя и го накърмя,
хляб ще взема, на нива ще ида.
Отдалеч, мамо, ще се засмея,
отблизо селям давам,
а пък той нищо не дума.
Воле разпряга мене упряга
на вола замахва, мене пробожда,
че ме кара от сутрин до обед.
Бяло ми мляко потича,
черни угари поема,
че аз му, мамо, тихом говоря:
"Стояне, холам, Стояне,
за мене като не ти е жалко,
не ти ли е жалко, Стояне
за твоята мъжка рожбица?!
Мъжка рожбица жалко проплака
бяло ми мляко потече
черни угари напои."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.