* * *

Впрегнал жена си да оре

Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я си булчето изпъди!
Аз ще ти дете отгледам,
както съм тебе отгледала.
Стоян майка си послуша
и на Марийка продума:
- Либе Марийке, Марийке!
Марийке - първо венчило,
рано сутринта да станеш,
топъл обяд да наготвиш;
мъжко детенце да окъпеш,
да го окъпеш и да го накърмиш.
Рано на нива да дойдеш,
слогове да ми отведеш.
Рано Марийка ранила,
топъл обяд наготвила;
мъжко детенце окъпала,
окъпала и го накърмила.
Рано на нива отишла
и на Стоян продумала:
- Помага ти бог, Стояне!
Стоян нищо не казал,
брези си биволи изпрегнал
и си Марийка впрегнал.
Орал, що орал - от сутринта до пладне.
Бяла й кърма течеше,
черни угари залива.
Марийка на Стоян продумала:
- Либе Стояне, Стояне,
Стояне, първо венчило.
не ти ли, Стояне, домиля
за твоето малко детенце,
детенце на шест месеца?!
Стоян си Марийка изпрегнал.
Тя си в село отишла,
мъжко дете накърмила,
накърмила и го приспала.
В мазето отишла
и се Марийка обесила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.