* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ти кат на нива отидеш,
черни угари да ореш,
твоята булка Марийка,
тя на дюкяна отива -
да яде, още да пие
с луди-млади кръчмари.
Я си булчето съветвай!
Стоян си нищо не рече.
Заранта, кат се съмнало,
Стоян на нива отива,
на черни угари
и на Марийка поръчва:
- Либе Марийке, Марийке,
ази на нива отивам,
на тебе, мила, поръчвам
топла обяда да сготвиш
и на нивата донеси!
Марийка обяда сготвила
и на нивата занесла,
и на Стояна продума:
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не обади,
че си бивола изпрегна,
и си Марийка упрегна.
Карал я Стоян да оре
от обед до икиндия.
Нали бе Марийка кърмачка -
бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Марийка Стояна продума:
- Стояне, любе Стояне,
как не ти, мили, дожаля
за твойто мъжко детенце?
Тогаз се Стоян опомни,
че си Марийка изпрегна
и я в село изпрати.
Като си в село Марийка отишла
мъжка си рожба накърми,
че слязла долу в мазата,
там се Марийка обесила.
Вечерта, кат се мръкнало,
Стоян се от нива завръща
и на портите похлопва
и на Марийка повиква:
- Любе Марийке, Марийке,
я ми портите отвори!
Не е излязла Марийка,
най е излязла майка му.
Стоян майка си попитва:
- Къде е, мамо, Марийка?
Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
твоята булка Марийка
пак на дюкяна отиде
да яде, още да пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не каза,
че си биволи изпряга
и ги в мазата завежда.
Там що да види горкият -
Марийка на греди висеше.
Стоян му жално дожаля,
че си ножчето изважда
и се в сърцето удари
и при Марийка той пада.
Само се веднъж обади:
- Проклета да си, мър мамо,
да ходиш, да се ненаходиш
без мене и без Марийка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.