* * *

Впрегнал жена си да оре

- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
хубави гостби наготвя
и на дюкяни отива,
да яде, още да пие
със луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече,
най си на нива отиде
и на Марийка заръча
обеда да му занесе.
Хубава булка Марийка
вземала сладка обеда
и си на нива отиде
тамо си Стоян завари.
- Помози Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не рече
най си биволи изпрегна
и си Марийка потегна -
карал я Стоян да оре.
Нали бе със малко детенце -
бело и млеко течеше,
черни угари залива.
Хубава булка Марийка
тя си на Стоян продума:
- Как не ти, ага, домиля
за твойто малко детенце
Кога се Стоян опомни,
че малко детенце имаха -
то бе у къщи оставено
и тогаз булка изпрегна.
Марийка си в къщи отиде
малко си детенце накърми,
па слезе долу в мазата
там се Марийка обеси.
Вечерта кат се мръкнава
Стоян си на порти почука:
- Хубава булка, Марийка,
излез ми порти отвори!
Не е излязла Марийка
най е излязла майка му.
Тя си на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
пак на дюкяни отиде -
да яде, още да пие
със луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не рече
само си тежко въздъхна
и си биволи поведе
в мазата да ги повърже.
Тамо си Стоян завари
негова булка Марийка -
тя си на греда висеше.
Стоян му жалба дожале
и си на майка продума:
- Да ходиш, да се находиш
без мене и без Марийка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.