* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица
тя си Марийка надумва:
- Сине Стояне, Стояне,
ти ставаш, синко Стояне,
рано на нива да идеш,
твоето булче Марийка
рано на кръчма отива
да яде, синко, да пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян го яд наяде,
той на Марийка продума:
- Любе Марийке, Марийке,
утре рано на нива ще ида,
ти подир, либе, ще дойдеш
хляб ручук да ми донесеш,
хляб ручук и пладнината.
И стана Стоян, отиде,
Марийка, булка хубава,
тя на нивата отишла
хляб ручук да му занесе,
хляб ручук и пладнина.
Когато я видя отдалеч
Стоян биволи разпрегна
и си Марийка запрегна,
карал я Стоян, та орал,
от ден, та до пладнина.
Стоян я с бода бодеше,
черни й кърви текнали.
Марийка му продумала:
- Стояне, либе Стояне,
аз ако не ти домилях
така ли не ти домиля
твоето мъжко детенце,
в люлка незалюляно,
от майка ненакърмено?!
Той си Марийка разпрегна,
Марийка в село отиде,
отзела дете в ръце,
накърмила го, в люлка турила,
люшнала и му запяла:
- Нани ми, рожбо, нани ми,
това ти е от майка кърмене,
това ти е от майка люлене.
Взела въже в ръце,
пък влязла в изба дълбока,
там се Марийка обеси.
Стоян от нива дохожда
и си на порти повика:
- Либе Марийке, Марийке,
къде си, либе Марийке,
порти да ми отвориш?
Не е излязла Марийка,
а е излязла майка му,
Стоян врата отворила.
Стоян майка си попитал:
- Къде е, майко, Марийка
да ми портите отвори?
Мама на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
като се върна от нива
твоето булче Марийка,
право в кръчма отиде.
Стоян биволи завърза,
че влезе в изба дълбока,
какво да види млад Стоян -
Марийка се обесила!
Излезе Стоян от изба,
взе си ножче ченжирче,
че си в гърди забоде
и на Марийка продума:
- Лежи, либе, да лежим,
майка ми да се нагледа,
находи, либе, наноси,
без тебе, либе, без мене.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.