* * *

Впрегнал жена си да оре

Сите орачи обядували,
обядували и пладнували,
Петко млад орач не обядува,
не обядува, нито пладнува.
Забравила го Грозда невяста.
Усетила се по право пладне,
по право пладне на коритото,
на коритото, на белилото,
кога опрала корито дрехи,
корито дрехи, все нови ризи,
и залепила къщи високо,
и е помела двори широко,
тогиз готвила на Петка обяд.
Като занела на Петка обяд,
като я виде хубави Петко,
той си изпрегна брязка бивола
и си увпрегнал хубава Грозда.
Кат го видяла Гроздина мама,
Гроздина мама, Петкова баба,
я тя си Петка люто кълнеше:
- Да даде Господ, зетьо льо Петко,
дет си го орал с брязка бивола,
там да се роди бяла пченица,
дето го ореш с Грозда невяста,
там да се роди черна къклица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.