* * *

Впрегнал жена си да оре

Остана Марга клето сираче,
чиракувала и аргатлувала.
Решила Марга да се ожени,
да се ожени, дано почине.
Че взема Марга каскънджи Павли,
на нива отива, хляб не си взема,
на Марга заръчва хляб да му носи,
хляб да му носи, хляб и обяда.
Когото срещне път да не чака,
път да не чака, селям да не дава.
Че станала хубава Марга,
че си окъпа мъжка си рожбица,
че го окъпа, в люлка го сложи,
че е отишла хляб да му носи.
На пътя срещна нейния кръстник,
път му чакала, селям му дала.
Отде я видя каскънджи Павли,
че възпря плуга, вола отпрегна,
вола отпрегна, Марга упрекна,
че ора Павли, че кара Павли
от пладне до икиндия.
Черни угари бели станаха,
бели станаха от Маргиното мляко.
Сама е Марга пак продумала:
- Бе Павле, Павле, каскънджи Павле,
кат не те е срам, Павле, от хората,
не ти ли е грях, Павле, от Бога,
че съм си оставила мъжка рожбица.
Че възпря плуга и я отпрегна,
че я отпрегна и й заръча:
- Кат се завърна, теб да не сваря.
Че си отиде хубава Марга,
че си накърми мъжка рожбица,
че го накърми, в люлка го сложи,
в люлка го сложи и му продума:
- Туй ще ти е, мама, сетно кърмене,
сетно кърмене, сетно люлеене.
Чуди се Марга какво да прави,
че взема Марга пъстра ивица,
че отиде Марга в горна градина,
в горна градина, в кичеста круша,
че там се е Марга обесила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.