* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
къде да денем булчето,
булчето със детенцето?
Продава жито за вино
на Петка, на бакалчето...
Стоян си мами думаше:
- Днес петък, утре събота,
вдруги ден света неделя.
Ще стана рано в понделник,
ще ида в поле широко
угари черни да ора.
Ти прати, мамо, Еленка
обяда да ми донесе,
самичък ще я посъдя...
Готвила й мама обяда,
пратила мама Еленка
обяда да му занесе.
Като си Стоян съгледа
негово булче Еленка,
изпрегна брязка бивола,
впрегна хубава Еленка.
Кара я Стоян, кара я,
от обяд до икиндия,
мляко й бразди облива,
сълзи й пазва мокрея,
тогаз Еленка продума:
- Либе Стоене, Стоене,
ако не те е за мене,
баре за мъжко детенце,
дето е снощи сукало!...
Тогаз я Стоян изпрегна
и на Еленка продума:
- Право у дома да идеш,
никъде да не отиваш,
детето да си накърмиш!
(...)
Тогаз се Еленка обеси
на ябълката петровка.
Стояновите биволи
на нива се разиграли,
железни жегли счупили.
Стоян се тогаз усети,
че в село нещо станало.
Право си у тях отиде,
отдалеч вика:
- Либе Елено, Еленке,
излез ме, Еленке, посрещни,
руси биволи улови.
Не е излязла Еленка,
най излязла майка му.
Стоян си мами думаше:
- Къде е, мамо, Еленка?
Мама на Стоян думаше:
- Еленка я няма у дома,
Еленка отиде, отиде
у Петка, у бакалчето
за вино и за ракия!...
Стоян се назад повърна
и си при Петка отиде,
и си на Петко думаше:
- Имаш ли, Петко, борчове
от моята булка хубава?
Петко на Стоян думаше:
- Аз немам, немам борчове,
от твойта булка хубава,
ази си имам борчове
от твоята стара майчица.
И ако, Стоене, не дойдеш
борчове да си оправиш,
приставът ще изведа,
имотът ще ти опиша!
Стоян си у тях отиде,
взема Стоян детенце,
с мъртва го кърма кърмеше,
детенце лови и пуща.
Стоян си ножа извади,
на дете глава отряза,
че зема Стоян ножа си
и се в сърцето прободе.
Съде се веднъж обади:
- Лежи, Еленке, да лежим,
тримата на едно да умрем,
да се находи майка ни
на нашите млади години...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010