* * *

Впрегнал жена си да оре

Стоян Йорданка думаше:
- Зарана рано ще станем,
рано на нива ще идем,
черни угари да изорем,
бяла пшеница да сеем.
Ти малко подир ще останеш,
бяла пита да замесиш,
тогава при мен ще дойдеш.
Тя си подир остана,
бяла си питка да меси,
сладки си гостби наготви,
та си при Стояна отиде.
Като я видя млад Стоян,
той си биволи изпрегна,
и си Йорданка замени,
с брези, джанъм, биволи.
Цял ден Йорданка орала,
от обяд до икиндия.
Като Йорданка ореше,
тя си Стояна думаше.
Стояне първо викнала:
- Как не ти аз домилях,
или нашето мило детенце.
Цял ден в дома стояло,
та то е от глад умряло.
Тогава се Стоян усети
и си Йордана изпрегна.
Като из пътя вървеше,
сама на ум си казваше:
- По е добре да се обеся,
тогава да се отърва
от тая лоша свекърва.
Като си в тях отиде,
тя си детенце вземала,
седнала и го кърмила
и с дребни сълзи обляла
и на детенце думаше:
- До сега беше с майка,
от сега нататък,
ще бъдеш без майка.
Сал това Йордана казала
и си детенце сложила,
и отиде долу в мазата,
и си колана разпаса,
и се за шийка закачи,
и се Йорданка обеси.
Стоян пристига и си биволи изпрегна,
па си в къщи отиде.
Йорданка я няма в къщи,
той си в мазата отиде -
Йорданка на колан висеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.