* * *

Впрегнал жена си да оре

Скарале са се, скарале
Угра и стара свекърва -
ни една не е млъкнала,
млъкнала стара свекърва,
па си на Угра думаше:
- Угре ле, млада невясто,
не що ли доде млад Стоян,
та ще му, Угро, прикажа -
той ходи, Угро, да оре
белия и загария,
а ти го скришом продаваш
на негови върли душмане!
Таман си дума издума,
ева млад Стоян че иде.
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ти ходиш, синко, та ореш
белия и загария,
Угра го скришом продава
на твоите върли душмане.
Но като идеш да ореш,
аз ще ти Угра запратя,
обеда да ти донеса-
отпрегни Караман бивол,
та впрегни Угра невеста -
да види, синко, как ореш
белия и загария,
а тя го скришом продава!
Кога е било сутринта,
Стоян на нива отиде,
свекърва Угра запрати
обяда да му занесее
Като я видя млад Стоян,
отпрегна Караман бивол,
та впрегна Угра невеста.
Малко е много орала-
от обяд до икиндия.
Дето е Угра минала,
угарта с мляко побеля.
Угра Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
ак за мен ти са несвиди,
то барем за мъжко дете,
че съм го в люлки остала!
Ка зачу Стоян тез думи,
отпрегна Угра невеста,
та фпрегна Караман бивол
та си е дома отишла.
Свекърва Угри думаше:
- Угре ле, млада невясто,
какво бе това седене,
какво бе това бавене-
мъжко е дете плакало,
както плакало, умряло!
Ка зачу Угра тез думи,
отиде горе в одаи.
Кат види мъжко детенце,
както плакало, умряло,
отпаса пояс копринен
та са на греда обеси.
Вечерта иде млад Стоян,
мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
какво бе това седене,
какво бе това бавене,
какво бе това игране
със Угра млада невеста -
мъжко ви дете плакало,
както плакало, умряло!
Ка зачу Стоян тез думи,
отиде горе в одаи.
Кат видя мъжко детенце,
както плакало умряло,
Угра на греда висеше -
извади влашко ноженце,
та са в сърцето прободе,
па си на Угра думаше:
- Угро ле, млада невесто,
я лежи, либе, да лежим,
да са находи майка ни
по наште равни дворове,
на наште млади години;
да вари мама пченица,
да поменува троица,
троица млади младини!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.