* * *

Впрегнал жена си да оре

Скарале са се скарали
снаха и стара свекръва,
три деня са са карале,
ни една не е млъкнала.
Най-подир дума свекръва:
- Угре ле, млада невясто,
не ще ли доде млад Стоян,
аз да му, Угре, разправя -
той оре, Угре, и сее,
белия и загария,
а ти ги скришом продаваш,
на неговите душмани.
Когато доде млад Стоян,
майка Стояна срещнала
и си на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
ти ореш, синко, и сееш -
белия и загария,
Угра ги скришом продава,
на твоите върли душмане.
Стоян майци си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
утре ще ида да ора
бащина нива голяма,
колкото длъга - широка,
ти да си Угра изпратиш
обеда да ми донесе.
Стоян сутринта отиде;
майка му гостба сготвила,
и си е Угра пратила
на Стоян обяд да носи.
Като я видя млад Стоян,
изпрегна бивол караман -
та си е Угра той впрегнал.
До пладне Угра орала
дето е Угра минала,
угарта с мляко побеля.
Па си на Стоян думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
нели е язък, Стояне,
за нашто мъжко детенце,
дето във люлки балдисва.
Стоян си Угра изпрегна,
че си я дома изпрати,
че я срещнала свекърва
и си на Угра думаше:
- Де седя, Угре, де игра?
Детенце в люлки плакало
и как е плакало, умряло.
Угра си вътре влезнала -
като си видя детенце,
че във люлка умряло,
отпаса пояс копринен,
та се на греда обеси.
Вечерта иде млад Стоян,
майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
де седя Угра толкова,
дете в люлка плакало -
как плакало, умряло,
като го Угра видяла
и тя са на греда обеси.
Стоян си вътре улезе -
като е видял млад Стоян
дете у люлки умряло,
Угра на греда висеше
и той се в сърце прободе,
и си на Угра думаше:
- Я лежи, Угре, да лежим,
да са находи майка ми,
находи и насветува,
да вари мама ченица,
да поменува троица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.