* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояну думаше:
- Сине Стояне, Стояне,
ти ореш черни угаре,
ти ореш, сине, ти сееш,
твоята млада невеста
житото ти го продава -
на богатите продава,
на сиромаси харизва!
Стоян й нищо не рече,
па си си Стоян премълча.
Рано се Стоян събуди,
и на майка си думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
турни ми, мамо, хлебеца,
хлебеца във цедилката!
Мама Стояна послуша,
турна му в торба хлебецът.
Стоян си вола отпрегна
та си е Ъгра запрегнал.
Кат на нивата отишли,
ора ми Ъгра, ора ми -
бразди със мляко поляла,
бивол във ярем промука.
Ъгра Стоян са помоли:
- Либе Стояне, Стояне,
вземи ме, либе, отпрегни,
че ми е мляко придошло,
детето трябва да плаче!
Па си Стояну смилило
та си е Ъгра изпрегнал
дома си бързо да иде,
детенце да си подои.
Кат си е дома отишла,
тя си е дете видяла
цяло във кърви обляно -
баба му го е заклала!
Кат' го е Ъгра видяла,
извади остро ноженце
та си се в гърди прободе.
Стоян са върна от оран
и майка му си попита:
- Мамо ле, стара майчице,
че де е Ъгра невеста,
портите да ми отвори?
Мама Стояну продума:
- Синко Стояне, Стояне,
не зная Ъгра, не зная.
Стоян си вътре увлезе,
два трупа си е заварил -
че лежи Ъгра невеста
със нейно мъжко детенце.
Кат ги е Стоян погледнал,
майка си вътре извикал
и на майка си думаше:
- Я живей, мамо, я живей,
я живеей, та са наживеей!
Тогиз ми Стоян извади
това ми влашко ноженце,
та се в сърцето прободе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.