* * *

Впрегнал жена си да оре

Стоян си на порти похлопа,
похлопа още повика:
- Хубава булке, Марийке,
излез ми порти отвори.
Не е излязла булка Марийка,
най е излязла майка му.
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка,
тя си на дюкяни отиде,
тя изнесе бяла пшеница
на луди-млади кръчмари
за вино и за ракия.
Стоян й нищо не рече,
па си биволи поведе
и ги в мазето заведе.
Тогаз си на Марийка продума:
- Хубава булке Марийке,
сабалям рано да станеш,
топла обяда да направиш
и на нива да донесеш.
Станала сутринта рано,
топла обяда направила
и си на нива отишла,
и си на Стоян продума:
- Помози Бог ти, Стояне!
Стоян й нищо не рече,
па си биволи разпрегна
и си Марийка упрегна.
Орала що е орала,
право се слънце изправи,
бяло й мляко течеше,
тогаз си на Стоян продума:
- Като ти за мен не домиля,
не ли ти за рожба дожаля.
Тогаз се Стоян досети,
че си има мъжко детенце,
па си Марийка отпрегна
и си бивол упрегна.
Марийка вкъщи отиде
детенце да си накърми
и си в мазето влезнала,
там се Марийка увесила.
Като черда вечерта си идва,
Стоян на порти похлопа:
- Хубава булке Марийке,
излез ми порти отвори.
Не излязла Марийка,
най е излязла майка му.
- Твоята булка Марийка
пак на дюкяни отиде.
Стоян й нищо не рече,
па си биволи поведе
и ги в мазето заведе.
Какво да види Стояна,
негова булка Марийка,
тя си на въже висеше.
Остро си ножче извади
и се в гърдите удари.
- Клета да си, майко, проклета,
дето ни двама раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.