* * *

Впрегнал жена си да оре

Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Осъди си, синко, булчето,
булчето назлън Петранка.
В къщи ми пътя минава,
на ръце не ми полива,
от хамбар жито изнася,
на кръчмарчето го занася -
да яде, синко, да пие.
Стоян си нищо не рече,
а най се люто разсърди
и на Петранка поръча:
- Петрано, булка хубава,
ти стани рано зарана,
наготви гостби всякякви,
опечи бели хлябове
и ми на нива донеси
обеда да си обядвам.
Петранка булка хубава
станала й рано зарана,
сготвила й гостби всякякви,
опеклай бели хлябове
и си на нива отива.
Като на нива отишла
отдалеко е викнала:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян нищо не рече,
най си биволи разпрегна
и си Петранка запрегна.
Малко я много не кара
бяло й мляко потече,
черни угари побели.
Петранка дума Стояна:
- Мене като не жалиш,
съжали нашто детенце.
Таз сутрин кат съм излязла
на мама не го поръчах
гладничко и жадно.
Тогаз я Стояна разпрегна
И си на Петранка поръча:
- У дома право да идеш
детето ще ни накърмиш.
Петранка си у тях отиде,
не си детето накърми
най си сандъци разтвори.
Извади пъстри колани
и е в градина отишла,
и се на ябълката обесила.
Като се Стоян завърна,
отдалеко се е провикнал:
- Петранке, булке хубава,
излез ми порти отвори.
Не излязла Петранка
най е излязла майка му.
- Къде е мамо, Петранка?
- Петранка таз сутрин
като излязла не се е върнала,
да яде, синко, да пие
с това лудо и младо.
Стоян нищо не казал,
най си в къщи влязал
над люлката като погледна -
детето мъртво лежало;
в градината като влязъл
видял Петранка обесена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.