* * *

Впрегнал жена си да оре

- Денке ле, Дено, ден та немало,
Денке ле, Дено, толък ден везден,
от отзарана къде си била?
Тънко ти платно на плет пресъхна,
ленени ризи в корито гният,
мъжко ти дете в люлки плакало,
в люлки плакало, дур е умряло.
Денка Ивану тивой говори:
- Байне Иване, усилнико льо,
усилно гледаш, омразно думаш!
Кога ме питаш, право да кажа
къде съм била от отзарана -
ходила съм си на воденица,
та съм съмляла шиник пшеница,
та съм донесла и съм месила,
и съм опекла тънка погача,
и съм варила тлъста павуна,
та съм занесла Петко обяда.
Като ме видя хубави Петко,
той си позапря чавгар биволи,
па ми отиде в гора елчова,
па си отсече елчови жегли,
елчови жегли, шипка копраля,
па си изпрегна чавгар биволи
и си запрегна хубава Денка.
Па ора Петко, па кара Петко
от малък обяд до силна пладня.
Отде видяла Денкина мама,
я тя си Петко люто кълнеше.
Че я улови хубави Петко,
па си изпрегна хубава Денка,
та си завпрегна Денкина майка,
па ора Петко, па кара Петко
от силна пладня до икиндия.
Денка е била сагмал гидия,
черно угари бяло побеля,
бяло побеля с Денкино мляко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.