* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
разпъди, синко, булчето,
то ми хатъра не гледа,
в къщи ми пътя минава,
през праг ми чехли прехърля,
вънка ми селям не дава.
Стоян мама си думаше:
- Прости й, мамо, този път,
мъжко й дете плакало,
бързала до го накърми.
Мама Стояне пак дума:
- Разпъди, синко, булчето!
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе ле мое,
аз ще на оран да ида,
на нива девет урата.
Тебе те тука оставям,
посготви топла обеда,
че ми на нива донеси.
Станка Стояна послуша
Станала рано зарана,
мъжко си дете окъпа
и го с кърма накърми,
и му е люлка вързала
в градинка под жълта дюля;
посготви топла обеда,
че на Стояна занесе
на нива девет оврата
и на Стояна думаше:
- Помага Бог ти, Стояне!
- Дал Бог ти добро, Станке ле!
Разпрегна Стоян бивола,
упрегна Станка хубава,
кара я малко, не много,
от обед до икиндия.
Дето й кърма капеше,
черни угари белкаше.
Станка Стояне думаше:
- Стояне, либе Стояне,
ако не ти ази домалях,
не ти ли, либе, домиля,
твоето мъжко детенце,
в зарана съм го окъпала,
окъпала, накърмила
и съм люлка вързала
в градинка под жълта дюля.
Стоян си Станка разпрегна,
тя се у дома завърна,
право на люлка отишла,
мъжко й дете умряло.
Че й се Станка нажали,
че му поюва отвърза
и се на дюля обеси.
Като се връща млад Стоян,
видя си Станка и дете,
извади ножче черенче,
че се в сърцето прободе
и си на Станка думаше:
- Лежи, либе ле, да лежим
мама да ни се нарадва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.