* * *

Впрегнал жена си да оре

Всеки орач е обядвал,
обядвал и пладнувал,
само ми Петко млад орач,
ни е обядвал, ни е пладнувал,
че го забравила хубава Грозда.
Опрала е корито дрехи,
отсеяла три крини жито,
тогава се усети обяд да носи,
обяд да носи, обяд за пладне.
Петко на Грозда тихо говори.
Та си отпрегна бели волове,
та си запрегна хубава Грозда,
и си заора черно угаре.
Хубава Грозда на Петко дума:
- Дето си ореш с бели волове,
да ти се роди бяла пшеница,
дето си ореш с хубава Грозда,
да ти се роди черна къклица,
черна къклица, я неродката!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.