* * *

Впрегнал жена си да оре

Горка Марийка, горко сираче,
без майка Марийка, без тейко,
рече Марийка да са ожени,
че се ожени, че й случила
на добър свекър, на зла свекърва,
има пет девера кат пет зъми,
има две зълви като две зъми.
Отговориха горка Марийка:
- Ти рано рани в неделя,
докат се съмни хляба да опечеш,
ний ще на нива да идем,
на нива да идем, оран да орем
ти хляб да ни донесеш,
хляб и вода студена.
Марийка е рано ранила
и си хляба опекла,
и си рожбата окъпа,
та в люлчица сложила
и си детето остави.
И си хляба взема,
и си на нива отиде
хляба да им носи,
хляб и вода студена.
Те като я видяха,
че на нива отива,
кола разпрягат, нея впрягат,
че си я карат от сутрин до пладне.
Марийка дума: - А, бе Стояне,
аз ко не ти домилях,
не ти ли домиля мъжка ти рожба,
кат я оставих развитичка,
развитичка, ненакърмена.
Тогаз я пуснат, че си я карат,
тръни да ги трупа, обира,
обир, боса да ги тъпче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.