* * *

Впрегнал жена си да оре

Георгевата майчица
нали все зло мислела:
- Георге, синко Георге,
твойта булка Еленка,
ти кат на на нива отиваш,
Еленка след теб излиза,
в кръчмата си отива.
Цял ден яде и пие
със свойте верни другари,
едвам се вечер завръща,
като се, Георге, ти върнеш.
Георги се много ядоса
и на Еленка поръчва,
заранта като се съмне
да зан'се топли хлябове на нивата.
Като при Георги стигнала,
"Помози Бог!" му казала.
Георги нищо не отвърна,
разпряга черни биволи,
Еленка в рало упряга.
Цял ден орала и плакала,
и бяла й кърма течала,
черни угари облива
и се на Георгя молила:
- Смили се, Георги, над мене,
ако не над мен, над дете,
че съм го гладно оставила,
оставила и заминала.
Георги Еленка от рало разпрегна
и си Еленки поръчва:
- Като си идеш, Еленке,
детето да си окъпеш,
окъпеш и го нахраниш,
и сложиш сладко да заспи.
Еленка, с въже на рамо,
отива и се обесва.
Вечерта, като се връща
Георги от нива,
влиза в дамове,
биволите да си вкарва,
Еленка на въже висяла.
Изважда ножче сребърно
и се в гърдите продупква.
Мокър му език говори:
- Живей се, майко, наживей
без син и без снаха,
че ти каил не ставаше
ний двама да си живеем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.