* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти като на нивата отидеш
черни угари да ореш,
бяла пшеница да сееш,
твоята жена Марийка,
тя си на кръчма отива,
да яде, още да пие
с млади кръчмари.
Стоян й нищо не рече,
той на Марийка продума:
- Марийке, любе Марийке,
утре рано да станеш,
прясна пита да опечеш
и на нивата да дойдеш.
Марийка Стоян послуша,
прясна е пита опекла,
хубава е гостба сготвила
и на нивата отишла,
тя на Стоян дума:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян й нищо не каза,
само на Марийка продума:
- Марийке, любе Марийке,
един вол е болен,
да вземем да го разпрегнем,
теб в ралото да впрегнем.
Марийка Стоян послуша
и са вола изпрегнали,
Марийка в ралото впрегнали.
Ах, че я кара млад Стоян,
от обед до вечеря.
Марийка, булка хубава,
като не беше кърмила,
бяло й мляко капело,
черни угари залива,
бяла пшеница полива.
Тя на Стоян продума:
- Това не е за мен,
а за нашата мъжка рожба Иванчо.
Стоян Марийка разпрегна,
мъжка си рожба накърми,
сладко го е приспала,
та си отиде в мазето,
там се Марийка обеси.
Като се завърна млад Стоян,
той на майка си думаше:
- Къде е майко, Марийка?
Тя на Стоян думаше:
- Твоята жена Марийка,
тя си на кръчма отиде.
Стоян й нищо не каза,
а си волове разпрегна.
Като в мазето погледна,
що да види млад Стоян -
Марийка се обесила.
Че отиде при майка си
и й ножчето поиска.
- Я ми дай, майко, ножчето,
ябълка да си разрежа,
където е, мамо, ходила,
на момците в пояси,
на момите в пазвите.
Като си в мазето отива
и се с ножчето пробожда,
и на Марийка думаше:
- Хайде, Марийке, да лежим...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.