* * *

Впрегнал жена си да оре

Права се пладне изправи
над това село царево,
царево, цар Асеново.
Всички орачи пуснаха,
сал Петко оре, не пуща.
той си Петранка чакаше
обеда да му донесе.
Че се й Петранка задала,
"Помози Бог!" му казала,
а Петко оре, не дума,
че си биволи разпрегна
и си Петранка той впрегна.
Петранка угар ореше,
бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Петранка Петко думаше:
- Не ти ли, Петко, дожаля
за твойто мъжко детенце?
Че му на Петко дожаля
и си Петранка разпрегна.
Като си Петранка отиде,
тя си детето накърми,
долу в мазата слязла,
там се Петранка обесила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.