* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Твоето булче хубаво
сутрин рано като стане,
бели хлябове опича,
хубави гостби наготвя
и при млади бакали отива
с тях си яде и пие
докато се, Стояне, прибереш.
Стоян си нищо не рече,
най си извика Марийка
и на Марийка думаше:
- Да станеш утре ранина,
опечи бели хлябове,
наготви гостби хубави,
при мене на нива да дойдеш,
обяда да ми донесеш.
Марийка Стояна послуша,
опече бели хлябове,
наготви гостби хубави.
Ах, че при Стоян отива,
отдалече вика Марийка:
- Помага Бог, бре Стояне!
Стоян си нищо не каза,
най си биволи изпрегна,
ах, че си впрегна Марийка.
Ора Марийка до пладне,
бяло й млако течеше,
черно угари полива.
Марийка дума Стояне:
- Не ти ли, Стояне дожалях,
ако не аз, детето,
да ида да го накърмя.
Стоян си Марийка изпрегна,
Марийка си у тях отиде
и си влезе в обори,
наред гредите гледаше
на коя да се обеси,
на коя въже да метне.
Марийка си въже преметна
и се Марийка обеси.
Стоян се от нива завърна
и си майка си попита:
- Къде е, мамо, Марийка?
- Марийка не се още върнала.
Марийка яде и пие
при млади, луди бакали.
Стоян си в яхъри отива,
биволи да си върже,
кога си Стоян погледна,
Марийка на греда висеше.
Стоян се виком провикна:
- Живей, мамо, да се наживееш.
И се в сърцето прободе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.