* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти като на нива отиваш
твоята булка Марийка
сладки обяди приготвя
и на дюкяни отива
да яде, синко, да пие,
да яде, синко, да пие,
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не каза,
а на Марийка поръча
обяда да му занесе.
Марийка обяда сготвила
и на нивата отива,
и на Стоян продума:
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян й нищо не отвърна,
най си биволи разпрегна
и си Марийка впрегна.
Кара я Стоян, кара я,
бяло мляко течеше,
черни угари залива.
Марийка на Стоян продума:
- Стояне, любе Стояне,
за мен като не ти дожалее,
за мъжка рожба досвиди.
Стоян тогава си припомни
и си Марийка той пусна.
Марийка в село отива,
мъжка си рожба накърми.
Мъжка рожба накърмила,
въжето тя е вземала
и в маза Марийка отива -
там се Марийка обеси.
Вечерта Стоян похлопа -
не излязла Марийка,
най е излязла майка му,
тя на Стоян продума:
- Няма я, синко, Марийка,
тя на дюкяни отиде
да яде, още да пие.
Стоян си нищо не каза,
най си биволи разпрегна
и ги в мазата поведе.
Какво да види там Стоян -
Марийка на въже висеше.
Стоян се жалба нажали,
извади ножче от пояс
и се в сърцето прободи.
Мокър му език говори:
- Майно ле, стара майчице,
остани, майко, да живееш
без мене, още Марийка,
дето ни млади раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.