* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
когато на нивата отидеш
твоята булка Марийка
хубави гостби сготвила
и в кръчмата отива,
да яде синко, да пие
с кръчмаря, с твоя душманин.
Стоян Марийка продума:
- Марийке, булка хубава,
хубави гостби да сготвиш
на нивата да ми донесеш.
Марийка, булка хубава,
хубави гостби сготвила
и на нивата отива.
Като на нива стигнала
Стоян си бивол отпряга,
че си Марийка завпряга.
Орал ми Стоян, орал ми
ден и до пладне.
Нали е била Марийка кърмачка,
бистро й мляко потече,
черни угари облива.
Тогава Марийка продума:
- Стояне, първо венчило,
ако не ти е мило за мене
не ти ли е мило детето?
Стоян си Марийка отпряга
и на Марийка поръчва:
- Право в дома да идеш,
хубави гостби да сготвиш.
Като си дойде Марийка
гостби не е сготвила,
а вода е стоплила,
че мъжка рожба окъпа,
че си рожбата накърмила
и тихо й песен запяла:
- Последно ти, майка, капане,
последно ти, майка, кърмене.
Че си детето приспала.
И навън като излезе,
че взела въже ленено
и се в мазата обеси.
Вечерта Стоян от нива пристигна
и от портите извика:
- Я излез, Марийке,
портите да ми отвориш,
че биволи ми поведи.
Не е излязла Марийка
най е излязла майка му
и на Стоян продума:
- Стояне, синко Стояне,
твоята хубава булка Марийка,
като от нивата дойде,
хубави гостби сготвила
и на кръчмата отиде,
да яде синко, да пие.
Стоян от колата слиза,
че си биволи поведе.
Като си биволи отпряга
и към мазата поведе,
но биволи ревът не влизат.
Стоян като мазата отвори,
какво ми Стоян да види -
неговото булче Марийка
сред мазата обесена.
Бързо си Стоян ножче извади
и се в сърцето прободе.
Само едно Стоян свари да каже:
- Живей, майко, да живееш,
без мене, майко, без Марийка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.