* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама на Стоян думаше:
- Стояне, мама, Стояне,
ти като на нива отиваш,
булката у дома оставяш.
Булката рано ранява,
топла си пита опича,
пиле петровско опича
и си на дюген отива,
да яде, мама, да пие,
с твоите, мама, душмани,
с нейни приятели.
Стоян се люто разсърди.
Той на Маридка думаше:
- Маридке, любе, Маридке,
утре си рано ще станеш,
топла си пита ще опечеш,
пиле петровско опечи,
бъклица с вино напълни,
рано на нивата ще дойдеш,
обяда да ми донесеш.
Рано Маридка ранила,
всичко си добре сторила
и си на нива отиде.
Отдалеч на Стоян думаше:
- Помага ти Бог, Стояне!
Стоян си нищо не рече.
Изпрегна руси биволи
впрегна булка Маридка.
Кара я Стоян, кара я,
бяло и мляко течало,
черно угари обливаше,
дребни си сълзи ронеше
и на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
като не ти е мило за мене,
не ти ли е мило, Стояне,
за твоята мъжка рожбица,
къпана пък ненакърмена.
Стоян му милост домиля,
изпрегна булка Маридка,
впрегна руси биволи
и на Маридка думаше:
- Право си у дома да идеш,
детето да си накърмиш.
Маридка у къщи не влязала,
влязала в хладни зимници,
разпаса колан копринен
и го на било преметна
и там се Маридка обесила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.