* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
сутрин си рано излизаш
вечер се късно завръщаш
нищичко мама не знаеш.
Твоята булка Марийка
сутрин рано кат стане,
бели хлябове опича,
сладки си гостби наготвя
и си на кръчма отива,
да яде мама, да пие
със по-младите кръчмари.
Стоян си нищо не рече,
най си биволи запрегна,
че си на нива отиде
черни угари да оре,
бяла пшеница да сее.
Марийка булка хубава
станала рано заранта,
бели хлябове опекла,
сладки си гостби наготви,
та си на нива отиде,
на Стояна обяда да занесе.
Като на нива отиде,
и си на Стояну продума:
- Помага Бог ти, Стояне!
Стоян си нищо не рече,
най си биволи изпрегна
и си Марийка запрегна.
Орала е малко, не много,
орала е от ден до пладне,
бяла й кърма потече
черни угари завлече.
Тогаз се Стоян усети,
че си има малко детенце
и си Марийка изпрегна
пак си биволе запрегна,
и на Марийка продума:
- Марийке, право у дома да си идеш,
детето да си накърмиш,
у дома да те не сварвам.
Марийка си право у тях отива
и си детето окъпа,
окъпа и го накърми,
и си на Иванчо продума:
- Туй ще ти е, мама, къпането,
къпането и приспиването.
Дълго е въже вързала,
та в мазето отишла,
там се Марийка обеси.
Стоян се от нива завърна
и Стояновата майчица го посрещна.
Стоян попита майка си:
- Къде е мойта Марийка,
да излезе да ми отвори?
- Марийка е сутринта рано станала
бели хлябове опече,
та си на кръчмата отиде.
Стоян като си в мазе отива
там си Марийка намери.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.