* * *

Впрегнал жена си да оре

Всички орачи обядували,
обядували и пладнували,
Марко млад орач не обядува,
не обядува, нито пладнува.
Забравила го й Марга невяста,
усетила се й право по пладне,
право по пладне, на перилото,
на перилото, на коритото.
Доде опрала корито дрехи,
доде опрала, доде простряла,
доде накладе буйни огньове,
доде наготви топла обяда,
топла обяда, топла пладнина,
доде отсее бяла пшеница,
доде окъпа мъжко детенце,
тогава й Марга тръгнала.
Като през поле Марга вървеше
червен трендафил береше.
Като я Марко, Марко съгледа,
та че отиде в гора глогова,
в гора глогова, в гора габрова,
та че отсече жигли глогови,
та че изпрегна бряска бивола,
та че си впрегна Марга невяста,
та че разора брезна дълбока.
Като през угар Марга вървеше,
бяла й кърма угар залива.
Маркова баба покрай вървеше
и тя си Марка люто кълнеше:
- Дето го ора бряска бивола -
там да се роди бяла пшеница;
дето го ора Марга невяста -
там да се роди черна чернилка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.