* * *

Впрегнал жена си да оре

- Ой, Денке, Денка девойче,
къде си била, че те й нямало -
рожба в люлка ти умря,
свине къща прекопаха,
бяло ти платно на плет изгоря.
Отговаря Денка девойка:
- Рано съм, рано ранила,
че съм заклала пъстра пауна
и съм сготвила топла обеда,
бели хлябове съм опекла,
че съм занела на Стойка радойка,
той си оре черен угар.
Въз него като отидох,
"Поможи Бог!" му казах,
а той нищо не ми отвърна,
той си пусна Сакар бивола,
че ме преупрегна с Караман бивола,
че съм орала малко, не много,
отзарана до права пладня,
тогаз ме, майко, той пусна,
че ме преупрегна със Сакар бивола,
че съм орала малко, не много,
от права пладня до икиндия,
че ме закара на гол баир,
и на мътна бара вода да пия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.