* * *

Впрегнал жена си да оре

Хубава Добро неве=,
хубава Добро невесто.
Добра свекърва клевети
на мила сина Стояна:
- Сину Стояне, Стояне.
каква е наша Добрена,
каква е, сину, да не е -
ти ореш бела белия,
хубава Добра продава,
житото мери, надмеря,
парите брои, надброи.
Стоян й нищо не рече.
Кога било ютре рано,
той впрегна брези биволье
и тия млади волове,
та ойде нива Росуля,
да оре бела ченица,
па на Добрена зарача:
- Хубава Добро невесто,
да месиш бела погача,
да точиш жълто здравице,
на нива да ми донесеш.
Послушала го Добрена...
Месила бела погача,
точила жълто здравице,
та му на нива донесе.
- Бог ти помага, Стояне!
Стоян нехте да пладнува,
изпрегна бивол Караман,
упрегна Добра невеста.
Та ора Стоян, та ора,
веке слънцето да зайде.
Бело й млеко приоди,
угарите побелеа.
Добра на Стоян говори:
- Ако не те е за мене,
за наше мажко детенце,
детенце ни е умрело.
И Стоян тръгна жеглата,
изпрегна Добра невеста,
та си Добрена отиде.
Кога си дома отиде,
та над люлькята надникна,
детенце й е умрело.
Устата й се пукнале
на три-четири делове.
Добра се с душа разтаана.
Стоян дойде от оранье,
та си влезна у водея.
Стоян постоя, погледа,
извади влашко ноженце,
та се у сърце убоде,
па на макя си продума:
- Сега се, мале, наоди
без мене и без Добрена,
без наше мажко детенце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.