* * *

Впрегнал жена си да оре

Била е Угра невеста,
ма е на зла свекърва.
Че я свекърва клевети
на свойго сина Стояна:
- Синко Стояне, Стояне,
ти ореш черно оранье;
твоята Угра невеста
скришом белия продава
и червената ченица
на тия млади цинцаре,
та зима бели грошеве
и тия жлъти жлътици.
Кога е било заранта,
Стоян на Угра говоре:
- Угро невесто, невесто,
я готви топла обеда,
та ми на нива донеси!
Угра е рано ранила -
уготви топла обеда,
че на нивата отиде.
Стоян изпрегна биволе,
та впрегна Угра невеста,
та ора малко и много,
та ора дор до вечерта!
Угра Стояну говоре:
- Маре, Стояне, Стояне,
се люге пладне пущия,
а тизе мене не пущаш -
ка ти се, мар, не досвиде
за наше мъжко детенце!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010