* * *

Впрегнал жена си да оре

Пиленце пее, Добре ле, пиленце пее,
гора люлее,
не било пиле,
най била мома,
мома Калинка,
пищимал пере,
майка си кълне:
- Анатема си, мамо ма,
и таз твойта душа,
душа проклета,
дет ме не даде,
дето се двата,
двата искахме,
двата искахме,
китка менихме.
Китка менихме,
китка, пръстене.
Ами ме даде
на каскънджия.
Каскънджи Павел,
на кър кат ходи,
хляб си не носи,
топла обяда.
Мене наръча:
"Сготви, донеси, Добре ле,
на Павля ручок,
на волове ми сено."
Като ме видя, мамо ма,
каскънджи Павел,
волът разпрегна,
та мене впрегна.
Та съм орала
ден до пладнина.
Та че ме пусна
каскънджи Павел,
та ме напасе
с чеирска трева,
та че ме напи
с Маричина вода,
че ме накара,
той да му сеча
боса чилия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.