* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти като на нива отидеш
твоята булка Марийка
хубави гостби наготви,
прясна си пита опече
и ги в кръчмата занесе,
да яде, още да пие
с луди-млади кръчмари.
Стоян си нищо не каза.
Като се навечеряха,
Стоян на булка продума:
- Марийке, булка Марийке,
утре на нива ще ора,
а ти ще гостба наготвиш
и прясна пита омесиш,
на мене обед ще донесеш.
Стоян си на нива отиде.
Станала е рано Марийка,
хубави гостби наготви,
прясна си пита опече
и си на Стоян заниса.
Когато на нива пристигна,
Марийка Стояну продума:
- Помози Бог ти, Стояне!
А той и нищо не рече,
най си бивола разпрегна
и си Марийка упрегна.
Орал е Стоян, орал е,
от обед до икиндия.
Тогаз му Марийка продума:
- Стояне, стопанино Стояне,
ако за мен не ти дожаля,
не ти ли за рожба дожаля,
че ми е дете кърмаче?
Тогава се Стоян опомни,
че си Марийка изпрегна
и си на булка думаше:
- Нийде не се отбивай,
право у дома да си идеш,
рожбата да си накърмиш,
рожбата свидна, момчана.
Аз ще си вечер доходя -
на порти да ме посрещнеш!
Марийка, булка хубава,
много се Марийка нажали.
В дома си скръбна отива
та си накърми рожбата,
рожбата свидна, момчана.
Кротко я залюля
и тихо, нежно попя.
Сълзи й из очи капеха,
мъка я в сърце стягаше.
Че си в изба отива
да точи вино червено,
разпаса колан от кръста,
че го през греда преметна
и се на него обеси.
Стоян се в къщи връщаше,
кротки волове караше
и си за булка гледаше.
Не си видя булка хубава,
майка му на порти стоеше
и си Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
мъжка си рожба остави
и пак я няма никъде.
Сигурно в кръчма отиде.
Иди я синко, потърси.
Стоян си нищо не каза.
В сърце го нещо прободе.
Изпрегна роси биволи
и ги на ясли привърза.
Не си на кръчма отишъл,
най се към изба запътил.
Като си в избата влезна,
като си видя булката,
извади ножче черниче
и се в гърдите прободе
та си на майка говори:
- Майко, проклета да бъдеш,
живей, да се наживееш,
на два гроба да редиш,
дете сираче да гледаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.