* * *

Впрегнал жена си да оре

Великовата майчица,
тя на Велико думаше:
- Велико, синко Велико,
днеска е света неделя,
утре е делник, понеделник.
Да станеш рано зарана
упрегни руси биволи,
че на нивата да идеш,
бяла пшеница да сееш.
Аз ще ти Тодорка изпратя
обяда да ти донесе,
там й главата удари
и в черни угари заори,
че тя при кръчмари отива
да яде, още да пие.
Величко нищо не каза,
стана рано сутринта,
упрегна руси биволи
и на нивата отиде
бяла пшеница да сее.
Тодоркината свекърва,
тя на Тодорка думаше:
- Хайде, Тодорке, да идеш,
на Величко манджа да занесеш
и на Величко да кажеш -
каквото съм му снощи поръчала,
кажи му да го направи,
ако ли не го извърши
в къщи да се не връща!
Тодорка отиде на нива
и на Величко думаше:
- Помага Бог ти, Велико,
ела, Велико, да ядем,
да ядем, да обядваме.
Велико нищо не каза,
глава надолу наведе.
Тодорка дума пак Велико:
- Защо не дойдеш да ядем,
дали ми хляб не харесваш
или ми манжата безсолна?
Велико нищо не отвръща.
Тодорка дума пак Велико:
- Велико, либе ле Велико,
мама, Велико, поръча,
дето ти снощи казала,
каза да го извършиш,
ако ли не го извършиш
в къщи да се не връщаш!
Тогаз си Велико продума:
- Кажи на мама, Тодорке,
не мога да го извърша -
тук има много орачи,
орачи, още копачи,
отдолу оре чичо ни,
отгоре оре вуйчо ни.
Кажи, Тодорке, на мама,
тя в къщи да го извърши!
Тодорка се назад повърна,
кат си в къщи отиде
и на майка си думаше:
- Майно ле, стара свекърво,
Велико не може, мамо, да го извърши,
че има много орачи,
орачи, още копачи
отдолу оре вуйчо ни,
отгоре оре чичо ни.
Каза ми, мамо, каза ми,
в къщи ти да го извършиш.
Вечерта, като зело да мръква,
Тодорка у маза отиде,
бяло си брашно да сее,
че свекърва й отива,
там й главата отрязва.
Вечерта Велико от нива се задава,
биволите реват и бягат,
железни жегли счупват.
На Велико му на ум дошло,
че нещо в къщата е станало.
Като на порти отива
и на порти похлопва.
- Тодорке, либе Тодорке,
излез ме, либе, посрещни!
Не е излязла Тодорка,
най излязла майка му.
Велико майка си попита:
- Къде е, мамо, Тодорка?
Майка му дума Велико:
- Тодорка я няма тука,
пак при кръчмари отиде.
Велико си в мазе отиде,
на биволи зоб да дава.
Като си в мазе влезе
какво да види,
Тодорка лежи умряла
и си на вънка излезе,
и си ножчето извади,
и се в сърце прободе,
и се ясно провикна:
- Лежи, Тодорке, да лежим,
да се нарадва майка ни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010