* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ти като на нива отиваш,
твоята булка Марийка
тя си надолу отива,
да яде, Стояне, да пие
с луди-млади кръчмари
Стоян си нищо не рече
и на Марийка думаше:
- Марийке, либе Марийке,
ази на нива отивам,
тебе те тука оставам,
да раниш рано, по-рано,
хубави гостби наготви
и ги на нивата донеси.
Марийка, булка хубава,
ранила е рано, по-рано,
хубави гостби наготвила
и на нивата ги занесла.
Като си на нива отива,
Стоян си биволи разпрегна
и си Марийка упрегна.
Марийка оре из угари
бяла й кърма течала,
черни угари размива.
Марийка на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
кат не ти ази домилях,
не ти ли детенце дожаля?!
Тогаз си Стоян припомни,
че мъжка рожба той има
и си Марийка разпрегнал.
Марийка си у тях отиде
и си детенце накърми
и в мазите влезе,
там се Марийка увеси.
Вечерта, кат се мръкнало,
Стоян си у тях отива
и си на порти прихлопва.
Не излиза булка Марийка,
а най излязла майка му,
и на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
тя си надолу отиде
да яде, Стояне, да пие
със луди-млади кръчмари.
Стоян си в двора влезе
и си биволи разпрегна
и ги в мазата вкарва.
Като в мазата влиза -
Марийка на греда висеше.
Люто се Стоян разсърди,
извади ножче мънино
и се в сърцето прободе,
и на Марийка думаше:
- Лежи, Марийке, да лежим
нашата стара майчица
да ходи, да се находи
без тебе, Марийке, без мене!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.