* * *

Впрегнал жена си да оре

Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
твоята булка Марийка
хубави гостби наготви
и на дюкяни отива,
там да яде и пие
с тия млади кръчмари.
Стоян нищо не каза,
а на Марийка поръча:
- Марийке, булка хубава,
утре рано ще станеш,
хубави гостби наготви
и на оране донеси.
Рано е Марийка станала,
хубави гостби наготви
и на оране занесе.
Като при Стоян пристигна
и си на Стоян казала:
- Помози Бог ти, Стояне!
Той нищо не казал,
черни си биволи отпряга
и си Марийка запряга,
и почва да оре.
Бяло й мляко течеше,
черни си угари залива.
Марийка на Стоян казала:
- Стояне, либе Стояне,
като ти за мене не дожаля,
поне за твоята мъжка рожба
дето я в люлка оставих.
Стоян Марийка отпрегна
и я в село изпрати.
Марийка си отива
и в стаята влиза.
Мъжко дете взела да го накърми,
хем го кърми и плаче:
- Я ела, сине Иванчо,
последно да те накърмя,
последно да те повия,
че ние с татко ти
жива раздяла ще правим.
Слънцето трепти и захожда,
всички орачи си идат
и Стоян на порти пристига,
и си потропва:
- Излез, Марийке, отвори.
Не излязла Марийка,
най излязла майка му.
- Къде е, мамо, Марийка?
- Сине, Марийка рано стана,
на дюкяна отиде да яде и пие
с тия млади кръчмари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.