* * *

Впрегнал жена си да оре

Майка на Стоян дума:
- Стояне, синко Стояне,
твоята булка Марийка
хубави гостби наготви
и на дюкяна отиде,
отиде да яде и пие
с тия млади кръчмари.
Нищо не й каза Стоян,
а на Марийка поръча:
- Марийке, либе Марийке,
утре ще рано да станеш,
хубави гостби наготви
и при мене донеси.
Рано е Марийка станала,
хубави гостби наготвила,
при Стоян отиде,
като при Стоян пристигна:
- Помоза Бог ти, Стояне!
Стоян й нищо не каза,
черни си биволи упряга,
па си Марийка запряга,
черни угари да оре,
бяло й мляко течеше,
черни угари залива.
Марийка на Стоян продума:
- Стояне, либе Стояне,
като ти за мене не дожаля
поне за твоята малка рожба,
дето е в люлка дома.
Стоян си Марийка отпряга
и я в село закара.
Марийка в стая влезе,
мъжка си рожба взела
да я накърми
и на Иванчо думаше:
- Ела, сине, да те накърмя.
После си дете свила,
па си в маза влязла,
тънко си въже взела,
там се Марийка обеси.
Слънцето трепти, заходи,
всичко орачи си идат
и Стоян пристига,
и на порти почука,
не е излязла Марийка,
а е излязла майка му.
- Къде е, мамо, Марийка?
- Марийка рано станала,
хубави гостби наготви
и на дюкяна отиде.
Стоян си биволи отпряга,
та ги в мазата завежда,
кога си вратата отвори -
Марийка на греди висеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.