* * *

Впрегнал жена си да оре

Пиленце пее, Добе, пиленце пее,
пиленце пее в гора зелена;
не ми било пиленце,
най ми било невеста -
пищимал пере,
майка си кълне:
- Янатема, мамо,
триж-девет пътя
дето не ме даде, мамо,
на аджамийче,
ами ме даде, мамо,
на каскънджийче.
На оран тръгне
хляб си не взима,
хляб за пладника
мене наръча:
"Стори, донеси, Добе,
хляб за пладника."
И аз му сторих, мамо,
сторих, занесох.
И кога ме видя, мамо,
от леха място,
мене впрегна.
Та ми рече, мамо:
"Ори да орем, Добе,
дорде е икиндийка!"
И аз му орах, мамо,
дорде е икиндийка.
Та ме пусна, мамо,
в ръка ми даде
остър трънокус.
Та ми рече, мамо:
"Сечи челие, Добе,
боса я тъпчи!"
Аз му сякох, мамо,
боса я тъпках.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.