* * *

Впрегнал жена си да оре

Горка Марийка, горко сираче,
останала ми й клето сираче;
ратаювала й, чиракувала й,
че беше рекла да се ожени,
да се ожени, да си отдъхне.
Че сполучила горка Марийка
на зла свекърва и на зъл свекър,
на две зълвички, калина Рада,
калина Рада - цяла грамада,
калина Стойка - зъмя усойка,
на два девера - люти змейове.
Че беше взела касканджи Павли -
на нива отива и не й казва,
и не й казва къде ще оре,
и пак заръчва хляб да му носят.
Горка Марийка, горко сираче,
рано ранява, петли кат' пеят,
хляб си омесва и го опича,
и на свекърва угоди прави,
и пак тръгнала и хляб да му носи,
а пък не знай де оре Павли.
На пътьо срещна лелин си Иванчо,
и го попитва де оре Павли;
и той й казва, и тя отива.
Селям му дала, Павли я гледа,
Павли я гледа грозно и страшно,
вола изпряга, Марийка впряа,
ора Марийка, колко орала,
мляко й тече, угар полива.
Тогиз Марийки много доболя,
и тя на Павле жално продума:
- За мене, Павле, 'ко н' ти домъчня,
нел' ти домъчня зая твойта рожба?
Тогиз на Павли жално доболя,
Марийка изпряга, в къщи я праща,
детето да си, горка, укърми.
Кат си Марийка у тях отива,
в къщи не отива, у мазата влезе,
у мазата влезе въже да вземе,
у градинка отива, на дърво свързва,
на дърво свързва и се обесва.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010