* * *

Впрегнал жена си да оре

Мама Стояну думаше:
- Стоене, сино Стоене,
че ти знаеш ли, Стоене,
ти като ходиш да ореш,
кой ти къщата изнася
на тава бели бакали,
за вино и за ракия?
Ти като сутрина излезеш,
твоята булка Марийка,
тя на механи отива,
при тава бели бакали.
Стоян си нищо не рече.
Сутринта рано излезе
и на Марийка заръча,
обеда да му занесе,
обеда, топла пладнена.
Като Марийка отиде,
Стоян си бивол разпрегна,
че си Марийка запрегна.
Карал я Стоян, орал е.
Марийка я кърма напрегна.
Дето Марийка минала,
черната угар бяла станала.
Слънцето на икиндия.
Стоян си Марийка разпрегна,
тя право у тях отиде,
мъжка си рожба накърми
и му люлчица залюля,
и му песенка запя:
- Нани ми, нани, Иванчо,
това ще ти е вече от мама!
Че си у яхъри увлезе,
там се Марийка обеси.
Ей, че си иде млад Стоян,
той на мама си думаше:
- Къде й, мамо, Марийка?
Тя на Стояну думаше:
- Ти нали знаеш, Стоене,
къдя ходи Марийка,
при тава бели бакали.
Стоян си биволи разпрегна
и на механи отиде,
попита бели бакали,
дохождала ли й Марийка.
Бакали Стояну думаха:
- Не е идвала Марийка,
най идвала мама ти.
Виното пие на мяра,
ракията - на вяра.
Стоян се назад повърна,
биволи в яхъри вкарва,
що да види там Стояна,
че се й Марийка обесила.
Стоян ножче извади
и в сърцето удари,
и на Марийка думаше:
- Лежи, Марийке, да лежим,
мама ни да се находи,
на наште дене и години,
при тава бели бакали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2007
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010